Лекари, социални работници, психолози и родители споделиха своя опит за по-успешна съвместна работа (видео)
Работата с родителите на децата, на които помагаме, е свързана с много предизвикателства. Желанието да се изведат добри практики и препоръки за справяне с тази трудност събра специалисти от сферата на образователния, здравния и социален сектори. В хибридния семинар, озаглавен „Кога и защо изключваме родителите докато помагаме на техните деца?“, проведен на 20 юни в „НБУ в центъра“, се включиха повече от 60 представители на МОН, МТСП, МЗ, ДАЗД, РУО, социални услуги в общността, кадри от предучилищното и училищното образование, специалисти по приобщаващо образование, неправителствени организации, родители, изследователи, университетски преподаватели и др.
Семинарът беше четвъртото поредно събитие от поредица, представяща ключови теми, които се свързват с подготовката на специалистите да прилагат политиките за деца и семейства, включително препоръките на Европейската гаранция за детето. Трудността да се работи с родители е хроничен проблем, който екипът на НХЦ идентифицира в свои обучения и изследователски проекти. В развитието на Общински модел за междусекторно сътрудничество НХЦ работата с родителите беше ключова тема , защото без участието им не е възможна Работата по случай. Изключвайки родителя, специалистите не могат да направят нито качествена оценка на потребностите на детето, нито да договорят и изпълнят плана на интервенции.
Вижте целия запис от събитието тук. Предлагаме ви и резюме на някои от основните споделени препоръки и послания.
Родителите са важни за формиране на идентичността на детето – НХЦ
Видно е, че изключително ниското ниво на междуличностно доверие в обществото ни (Европейско изследване на ценностите) може да бъде отнесено и към начина, по който умеем или не да печелим доверието на родителите. Печеленето на доверие е призната трудност от специалисти и родители в цяла България. Това говори за необходимостта да бъдат развивани работещи стратегии, защото изключването на родителите е вредно за развитието на детето. Първо, когато работим само с детето, го поставяме в конфликт на лоялност по отношение на родителите му. Второ, изключването на родителя поставя въпроса за способността му да родителства добре, което влияе на формирането на идентитета на детето на ценен човек, тъй като родителите са в основата на развитието на този идентитет.
Често специалистите, които познават теории за това как родителите формират индивида, знаят по-добре от членовете на едно семейство какво отношение е необходимо към децата в него. Да бъдат свидетели на провали в родителстването е трудно преживяване, особено когато става за дума за неглижиране, или насилие. Да отделят детето от родителя, когато детето е в риск е автоматична реакция на всеки възрастен. В този смисъл, да включваш родителя в работата си с детето, да мислиш за родителя като за ценен ресурс, може да се преживява като нелогично и дори вредно за детето. Затова включването на родителя е емоционално предизвикателство. Но професионалното умение е често свързано с това – да се осъзнае и преодолее автоматичната реакция. Това се изисква при създаването на партньорски взаимоотношения със семейството, необходими за успеха на планираните интервенции.
Презентация д-р Галина Маркова тук.
Помощта за родителя е помощ за детето – АРДЕ
Помощта за детето започва с помощ за родителя. Още в началото на работата по случай е важно да бъде предложена психологична помощ за цялото семейство. Това често изненадва родителите и те не разбират защо фокусът се измества към тях.
Родителите на деца с увреждания минават през различни състояния. При всеки родител те са различни, с различен интензитет и продължителност. Те минават през шок, страх, отчаяние, вина, накърнено чувство за справедливост, безпомощност, безнадеждност, но най вече неприемане на диагнозата. И им е много трудно да преминат през това сами. Нужна е подкрепа, за да могат да погледнат към плана за помощ на детето по-конструктивно, с повече доверие към специалистите.
„Един индивидуализиран подход, особено в случаите с хронични заболявания е изключително важен.“ Доц. д-р Росен Калпачки
Особена трудност при работата с родители на деца с хронични заболявания е, че трябва да им бъде представена реалната картина на перспективата на заболяването, а тя не винаги е оптимистична. От друга страна, хроничните и неврологичните болести все още са придружени с изключителна стигма в нашето общество. Родителската общност и споделянето на опит на хора, които са минали по този път и могат да отворят погледа на родителите, могат да бъдат много ценен ресурс.
Презентация Даниела Лазарова тук.
Вярваме в семейството – Надежда и домове за децата
Силните страни на всяко едно от семействата са водещи. Целта при работата с тях трябва да бъде семействата да бъдат стабилизирани и изкарани от кризата, в която са попаднали. Основополагащо разбиране следва да е, че всяко семейство преминава през кризи и то може да се справи с тях, ако има нужната подкрепа.
Важно за специалистите е да разберат, че не бива да изземват ролята на семейството. Родителите са тези, които трябва взимат решенията за неговия живот и за това, което ще се случи. Подготовката е в основата на успешната работа с родителите. Нужни са необходимите знания, постоянното развитие, възможно най-изчерпателната информация за семейството, индивидуална работа. Загрижеността за конкретния човек на когото помагаме, предполага, че не трябва да се пренебрегва времето, което инвестираме в работата по случая.
„Аз не мога да кажа: вярвайте ми, но моето работно време е до пет и половина.“ Валерия Драганова
Всяко взаимоотношение отнема време, за да може да се осъществи доверие. Друг съществен момент в професионалната роля следва „да бъдеш себе си, да си истински, защото хората, на които влизаш в дома, веднага надушват кога това е игра и кога не е.“
Презентация Валерия Драганова тук.
Вярваме, че сме партньори на родителите – 23 СУ
Развиването на интердисциплинарна училищна практика и индивидуален подход към детето в мрежа с негови партньори могат да включват и външни участници – доверителни специалисти на родителите. Практиката на социалната работа в училище спомага за посрещането на различни трудности, както с обучението, така и в социалната връзка със съученици и учители. Основополагащо трябва да е разбирането, че всяко дете е ценно със своето различие, което трябва да бъде уважавано и прието, защото това обогатява и самите нас. Партньорството с родителите е ключов компонент за ангажирането на тяхната подкрепа.
Не бива да се ограничаваме само до спазването на процедурите. Те са необходим, но съвсем не достатъчен елемент от специфичният контекст в работата с конкретните деца и семейства.
„Бягаме повече към правилата..“ Милена Дамянова
Търсенето на баланс между спазването на процедурите и етиката на справедливостта и загрижеността е това, което може да осигури реалното приобщаване още в детската градина, а по-късно и в училище. Точно затова изграждането на доверие между специалистите и семейството е важно. Когато сме наистина загрижени за емоциите и преживяванията на родителите, им помагаме да се променят, да отворят пространство за развитие на детето, да открият силните му страни и да осмислят възможностите за бъдещето – своето и на детето. Тази култура на приобщаване може да промени цялата училищна общност.
Презентация Анет Маринова тук.
Семинарът завърши с дискусия и заявка за продължение на темата в предстоящите събития от програмата на НХЦ.